2018.01.27

БУШИДО

(дуалистичната свастика

на съвременна България)

Зора

застила по звездния калдаръм

песни нестинарски

и прокобна жар изпепелява

устните пропукани от жажда.

Самообладание в съзерцанието,

милосърдие в разгара на битката,

скромност в присъдата на победата.

Недоволството е нашият

безкраен катарзис,

стремежът към красивото

ни движи все напред,

като караваната на Колумб.

Граница след граница разтворили

никнат нови копнежи,

излишъка си жертваме

за спасение на отминатите

от праната на Просвещението,

в неписаните закони на

хайдутството откриваме

две начала – скрижалите на Конфуции

и миазмите на комуналния капитализъм.

Прогресиращият дух на Техинката

ни дава нови и все нови сили,

възможности да променим света

и себе си дори,

но дали ще останем на

висотата на примера

и заветите на онези,

които живота си пожертваха

да възкръсне България свободна?

„ Човек и добре да живее,

умира и друг се ражда... „

тази молитва идваща от

вековете на нашето съзидание

звучи като дзен будистки припев...

простотата и скромността

в бита на възрожденците ни

се преплитат с нормите

и етиката на най-старите

задруги и търговски къщи

в Япония, където печалбата

се разпределя между всички

и грижата за другите

е върховен дълг на

издигнатите и знатните

по имот и знание.

По Кой от двата пътя ще поемем –

на рушвета или на дарението?

Кой пример ще е по-заразителен,

да живееш като дерибей на гърба на

другите или да носиш на слепите озарение,

да окриляваш млади и стари,

да раздаваш щастие като Щурците?