2018.06.30

 

СЪПРУЖЕСКИ ДУЕТ

 

Една вечерна гозба –

един пламък от устните на Афродита,

хиляди тайни от чай на тинтява,

безкраен апотеоз от най-различни вкусове,

съчетани в ритъма на една единствена рецепта –

обич и малко сол от неподправен хумор...

 

Докато смъртта ни раздели,

колко ли стихии с вино ще изпием заедно,

колко ли залък хляб ще споделим със сина ни

в чийто поглед грее слънцето на свободата,

колко ли още грижи ще получа в замяна

на една единствена дума,

че споделих съдбата си с теб.

 

Брависимо... с много чувство и истина написан.

Благодаря за коментара! В последните 7 или 8 години почти бях забравил да списвам стихчета, улисан от работа и житейски залисии, но може би музата не ме е напуснала завинаги... Бъдещето ще покаже.