2018.07.01
СРЕД ПЪТИЩАТА НА САМСАРА
(Bye, bye life, hellow loneliness,
I think I am gonna dye)
Водоскок от планински бързеи
се стича по коленете ни уморени,
поднасяш в такт с ритъма на времето
променливата същност на битието и съдбата,
сплели в едно мрак и тъмнина –
твоите очи са извор на божа благодат,
дуалистична свастика и богомилска
проповед нс съдбата, твоят смях
е кръстоносен поход, предречен
да спаси честта на Дулсинея,
и гаснат в мрака неясните
поличби на страха –
ако сърцето ми от рак се разболее,
кой ще го приюти
в люлката на последната целувка...
Човек и добре да живее,
умира и друг се ражда,
и моля се в пулса на следващото
прераждане да открия пак
йероглифите на твоето име,
преди смъртта да ни раздели отново.
До кръстовищата на смъртта
гореше кладата на пречистването –
колкото повече Морана се опитва
да ни раздели, толкова по-силна
е притегателната сила на венчалния пръстен,
колкото повече дни прекарваме заедно,
толкова повече рутината ежедневна и
семейните кавги падат като пепел
от жарта на огъня в семейното щастие.
Цялата калейдоскопична брънка
на всички човешки победи и падения
от пиадестала на Демиурга
се стопяват като един единствен миг
на зачатие в здрача на
първата ни брачна нощ.
След проклятието на Суетата
остава само споменът от усмивката на Буда.
