2019.04.22
МНОЖЕСТВО ОТ ЦЕННОСТИ В ПРИЗРАКА НА БЕЗКРАЯ
Бягай колоездачо,
препускай в плоскостта на
везните и диаметралните
противоположности,
търси златното правило
на благородните страсти,
мушкатото на прошката,
невена на кипналото
недоволство и почивай
своя вечен мир под
чемшира на вдъхновението.
Любовта е проклятие,
тя е като лекарство,
без което не можем
в днешния забързан,
кибернчтиен и поливалентен свят,
тя е нашата упора
и всекидневната ласка,
че сме нужни някому.
В центъра на Гинза
стои будистки монах,
очакващ своето покаяние
и нечие подаяние.
Тълпите го отминават
като капки в пороя
на вълните, приседнали
на брега.
Докато той се нахрани,
ще се променят до неузнаваемсот
контурите на континентите.
Коаните на Дзен
греят призрачно в залеза,
като индианска лула,
която вече никой не вдига,
ритуалите ни почват
подобно на рекламна кампания
и Великденско намаление.
Как ще плащаме обидата
и нанесената на ближния травма?
Колко струва казаната грубо дума?
Мълчанието е пропукано
като рухнал зид
на изоставен манастир,
Няма кой да ни търси основание
и не намираме възмездие
за сторените грешки.
Една проява на омраза
е способна да обезличи
цялата Голгота на състраданието,
невъздържанието
погазва разпятието на
приятелството,
пресича белтъците
на съпружеската взаимност.
Споделената несгода
ридае като мъката на сираче
в центъра на пустинята.
Толкова забогатяхме,
толкова светове нови
открихме в туристическия
Вавилон и Пасхата
на покушенията срещу
чуждата същност,
че със собствените сподвижници
се разминаваме като
парализирани от ненавист,
самообладанието пожертвахме
в името на изгодата,
и от най-близките
се отдалечихме
като блуждаещи сенки
в подземието на Евредика.
Никога не е късно
да осъзнаем произхода
на грешките си
и да поправим отпечатъка
на заблудата си,
да спестим злобата си
и нищетата на роптанието.
Тласкани от поличбата
на несътвореното утре,
прииждат мечтите ни,
пъстри като руното
на всички наречия,
безбройни като словата
и същностите на всички езици.
