2019.09
БИСЕРЪТ НА ПРИЗНАНИЕТО
(Как налучкваме бъдещето през процепа
на пропуснатите възможности)
Хоризонтът опасва
зачатъка на мечтите
като кашмирен шал,
озърташ се назад във времето
и дириш да отмериш
грешките на заблуждението,
да изтръгнеш плевела на
задушаващата гордост,
да впишеш себе си
в дърворезбата на иконостаса.
Обичам твоята изповед,
искрящите очи на споделената
любов и полифонията
на изживяната проповед,
беседата на постигнатото
и отричането от забранения
плод на невъзможното.
Призванието да бъдеш майка
пресече пътя на
професионалната вглъбеност
и насладата да твориш
щастие в обредния ритуал
на сватбата, в костюмите
на младоженеца и неговата булка,
в диадемата на цветята
и спонтанния ритуал на
вълшебството да се подготвиш
за раждането на децата.
Ти жертва своята звезда,
за да пребъдем ние,
да расте и крепне нашата борбеност,
да е сита душата ни
и здраво тялото в
устрема на битката.
Ти пожъна бляновете си
и ги положи като жертвен
агнец пред олтара
на семейното щастие,
Ти преглътна горчивината
на моята необузданост,
изпи отровата на грешките ми
и прощаваше безсилието
на провалите ми,
докато чертаех молитвени знаци,
неразгадаеми още за триумфалната
арка на подвига.
Ти ни отглеждаше в
смирената усмивка
и божествената ласка
на майчиното посвещение,
ти палеше светлината на
Агни Йога
и извикваше от ерите
на отвъдното
непримиримостта на
небесните стражи
и властническата повеля
на Асурите,
ти чертаеше треакторията
на все още неназовани
и неоткрити във величието
на имената си нови божества,
под сянката на небесното
дърво на съзерцанието,
където е бил посветен
първият Буда.
Ти прости великодушно
безизходицата на
прегрешенията ми
и облече робата на
милосърдието,
разкри крижалите
на утешението,
тогава когато провалът
ме дебнеше на една
ръка разстояние
и благосклонността
на съдбата гаснеше
в преизподнята на излитните.
Твоите окуражителни думи
са най-чистата проповед
и най-всепроникващата молитва,
която светотворецът е възсъздавал
в слтиъка на смъртните
търсещи неговия първообраз.
