2019.07.15

СТРАШНИЯ СЪД

( Къде се губи мярата

за определяне на категориите

красиво и добро? )

Изкусителят започна

своя риболов приживе;

Блудницата търсеше своя

жених след като се пенсионира;

Корпулентният олигарх

стъпи за първи път в черква,

след като му спукаха гума

и откраднаха любимата

вратовръзка – раирана

с розови прасенца на Армани;

Крадецът се извини на

своята жертва и реши

да се преустрои в трудов работник,

след като сивата икономика

изсветля

и не остана нищо за крадене;

Всички Те сториха така,

защото искаха да се

изповядат пред Христос,

преди да са закъснели за

спасението на душите си

и изпирането на съвестите си,

макар и да не го осъзнаваха.

Колко от тях дадоха обаче

една пара – самопожертвувание

като ктитори или меценати,

за да пребъде изкуството?

Колко от нас заделиха нещо

лично и съкровено

за сираците, низвергнатите,

скитниците, гонените и бездомните?

Много е лесно да се опираш

винаги на реброто на

социалната държава

и да разполагаш с кесията

на данъчните постъпления

за лекуване на обществените недъзи

и пазарните провали,

а нивото на морала в социума

да скърца като нереформираната система

на затворите, където възможността

за облагородяване на престъпника

и гарантиране свободата на невинно осъдените

е последна грижа на надзирателите.