2020.04.07

 

НАДЕЖДАТА НА САМАРЯНИНА

 (Кой ще те спаси когато си загубил всичко)

 

Изкривена стъпка,

преддверие към хаоса

на опустошените възможности.

 

Всеки опит да надскочим боя си,

да надхвърлим границите на

природата и придобитата компетентност,

води често а защо и не винаги

до мълчаливото зануляване

на всичко придобито до сега.

 

Попадаш неугледно

в капана на спекулативния

марж и диверсификацията

на финансовия риск

прахосва всичко спестено.

 

Опираш се с лакти и зъби

на перваза до създадения

от теб капитал на човешки

взаимоотношения и няма

почти? никога? кой

да ти помогне.

 

Преставаш да чуваш

ромоленето на водата

по планинския скат,

прорязъка на гръмотевицата

от небесния шир,

шумоленето на листата

в есенната глъч

и чуруликането на птиците,

които ни събуждат всяка сутрин

със зов за нови дела.

 

Самоизолираш се –

завинаги и постоянно,

докато не отмине

вакханлията на бурята,

предизвикана в крайна

сметка от самия теб –

пеперуда трепкаща

с крилата си в

Парка на свободата,

чийто екот гърми

в подземията на Кремъл

и цитаделата на Пентагона.

 

Безсилието те гони,

поробва и заличава от всякъде.

Съжаляваш, но без полза –

загубите няма как да бъдат

възстановени с чудодейно

щракане на пръстите

и процедена през зъбите псувня.

 

Всичко което си раздал до тук –

помощ на приятели, съчувствие

и успокоение към близки,

поднасянето на венци в

мрачното шествие на панахидата,

надгробните слова и наздравиците

на абитурентския бал,

даровете към младоженците,

ръката хванала последното

издихание на любимия човек,

послеслова на завещанието

и завета на предците,

всяко твое благодеяние

се оказва продадено

на борсата в мечи тренд,

пропиляно в наддаването

на нагласения търг,

и огризано в калта

на пиянския запой

в апогея на вертепа.

 

Никой не ще да те срещне.

Няма с кого да говориш.

Бягаш от сянката си.

Няма кой да даде пари

на заем и да покрие

вересиите на длъжника,

отхвърлен от банката

и пропилял всичките си

спестявания.

 

Какво друго ти остава

освен да продадеш

собствения си дом

в името на насъщния.

А ако е запориран?

 

Какво друго ти остава

освен да обявиш личен

фалит и кредиторите ти

да изпият една студена

чаша вода.

 

А ако си в тугина,

от където няма връщане

назад до стряхата на

бащиния дом

и майчината прегръдка?

 

Остава единствено надеждата

в провидението, че поне един

от стотиците на които си

помогнал до сега, ще се смили

над твоята несгода

и ще ти протегне братска ръка,

която да самоначертае,

импулсирана от твоята воля,

стъпалата на прераждането

към новия път на

възроденото сияние,

защото още не си изпил

до дъно горчилката на съдбата си.

 

Спасението е в самите нас,

едва после идва

благоволението на съратниците,

закрилата на силния,

надзора на ръководителя,

родителското наставление

и приятелската помощ.