2020.04.23

 

РАВНОСМЕТКА

 (Реквием за тези които се чувстват онеправдани от действителността)

 

Излизаме бавно

от капсулата на отрицанието.

Пробвахме всички видове

на съществуване,

всички възможни

социални системи –

от сталинския комунизъм

с човешко лице,

до саморазпуснатата

виталност на Уолстрийт,

и все бяхме

недоволни от избора си.

 

Пътуваме за някъде,

все бързаме да

не изостанем от съседите,

и на всички световни

класации сме

някъде по средата.

 

Забравихме

спокойствието на нормалността,

и мерим всички

придобивки все

по бала на

другоземна ценностна

система.

 

Не остана нищо

наше в градовете

и полята,

в обезлюдените села

и вавилонските

индустриални зони.

 

Дори традициите

ни страдат от

бутафорен

формализъм

и не можем да

проследим началото

на рода си,

да открием

предназначението

на гена си.

 

Уютно ни стана

да бъдем бежанци

в собствената си страна,

да се продаваме

на по-големите от нас,

да бъдем в крак

с модата, обезличаваща

произхода ни.

 

С какво е запомнена

България навън

и колко от постигнатото

успяхме сами да изградим?

 

Границите загубиха

своя смисъл,

и това което вчера

беше непогрешим

постулат – днес

е развенчано и отречено.

 

Диалогът между цивилизациите,

просперитета на международната търговия,

непогрешимостта на демокрацията,

единствената възможност

измежду утопиите на бъдещето –

 

всички ребуси и

парадигми на нашата

мисловност

са поставени под въпрос,

без отговор от

крайна инстанция.

 

Няма я революционната

увереност в очите ни.

 

Арабската пролет

ще се окаже по-дълга

от зимата на

нашето недоволство…

 

Историята уверено

се връща назад

и бавно но сигурно

се израждаме

в приказен транс.

Илюзията е нашето спасение

и суетата – влъхва

на всичките ни поличби.

 

30сет години след

10 ноември 1989 година

равносметката

е много подтискаща.

 

Вината за това не е

само наша,

но загубеното чувство

за справедливост,

фасадната демокрация

и законотворчеството на парче,

топящата се нация

са неща, които

увеличената покупателна

способност

и по-големия БВП

на глава от населението

няма как да

скрият и маскират.

 

Дано идващите

след нас поколения

са по-мъдри в посоката си,

по-честни да поправят

грешките си,

по-вглъбени в ищаха си,

по-смирени в

противоречията си,

и по-постоянни

в изпълнението на

мисията ни като народ.

 

Нали сме тук,

за да градим мостове

между Изтока и Запада,

а не да ни порицават

в корупция, нагаждачество,

неспазване на закона,

не да линеем в чалга

и бай-ганьовска свинщина,

не да прецакваме

по-добрите от нас

и да злословим

по нечии адрес.