2020.04.25

НАЗДРАВИЦА

(Да обичаш на инат)

Ако успея,

да се доближа до теб

след толкова години,

прекарани заедно.

Ако те прегърна,

без да съжаляваш

за първата ни среща.

Запъхтени,

отрупани от грижи

като заптиета

се нижат дните.

Без думи

се разбираме.

Чета всяка

твоя мисъл

в полъха

на миглите ти.

Твоите порицания

изтриват болката,

кориш ме ей така

по навик,

гълчиш и

все си недоволна,

че всяка вечер

прахосвам парите си

за вино и бира.

Обходихме с теб

всички посоки

на света многоцветен,

готови сме

смъртта да прегърнем,

без капка съжаление

за изминатите стъпки.

Твоята усмивка

беше винаги до мен,

дори тогава когато

денят губеше

своя смисъл,

и не очаквах

повече нищо да се случи.

Без твоето дихание

пусти са стъпалата

на успеха,

без твоите думи

и безкрайни грижи,

нямаше как да изтърпя

раздялата с родината,

без твоята ласка,

напукана щеше

да бъде браздата

на дирята,

оставена от мен и теб

в лицето на чужбина.

Без твоята усмивка,

щеше да секне

смехът на слънцето

и всичко да се покрие

в сгурта на мрака.

Помниш ли още