Как Япония посреща своите бедствия – 5 години след земетръса във Фукушима,
и как би ги посрещнала България?
Nakajima Miyuki пита в една от песните си – (скритият зад гърба нож, знак на приятелство ли е) и продължава в прелюдия да възпява самотата като квинтесецния илюстрираща най-точно житейския път на съвременния гражданин на света.
Кои сме ние? Революционери или ревизионисти, инженери или селяни, пардон фермери, чиновници или избиратели с решаващ глас за преливанията на статуквото, производители или консуматори, бедни или богати?
През колко полоси на разлики и прилики минава границата на отъждествяването?
Същинската цена на човечността, казват се измервала в пределни ситуации, когато от твоя избор и действия зависи дали живот или смърт ще връхлети върху хората около теб... Всеки език и народ има дума и философско разбиране за смисъла на сможертвата, която се поставя винаги високо в пиадестала на ценностите – от това доколко си склонен да се саможертваш, да помагаш на другите и да им даваш нещо ценно и необходимо в замяна на труда и усилията си да твориш доброта, да окуражаваш обезверените и да се противопоставяш на беззакония егоизъм, на първичните животински нагони – олицетворени така добре от модела Кой и портрета на олигархията, която колкото повече преяжда с власт и богатство, толкова по-стара и грозна става в огледалото на Дориан Грей и историческата перспектива, от това доколко милсиш за добруването и просперитета на всички с които си свързан от брънката на семейно-родовото начало до люлката на нацията, двора на съседите и целокупността на човечеството, от благородството на саможертвата зависи успеха на всяко едно начинание.
Приятел в нужда се познава.
На какво се гради днес приятелството между България и Япония?
На индивидуален принос и инициатива, били те лични или фирмено поставени. Няма кохерентност, необходимата доза взаимно проникване и носещо тежестта на саможертвата опознаване. Няма философия и държавническа визия с какво да си помагаме и как да растем заедно с бъдещето.
Когато през 1890 век турски крайцер Ерутур претърпява корабокрушение край остров полуостров Кии, японските рибари спасяват оцелелите 60 човека от екипажа му, като легендата разкзва че жените им са притопляли с телата си турските моряци, почти загубили съзнание и изтощени в студа на морето ... После японскта държава праща кораб който връща спасените обратно в родината им. Споменът и благодарността за това са живи и се връщат със жеста на Турция, която изпраща специална мисия и самолет да спаси японските дипломати и граждани от Техеран през 1985, в разгара на войната между Ирак и Иран.
Колко такива епизоди могат да бъдат разказани така че да импонират и на други народи в конспекта на българо-японските отношения?
Колко от държавните проекти и инициативи, заченати в ерата на социализма останаха жизнени и пулсиращи с нови идеи след падането на берлинската страна и влизането на България в ЕС?
Вчера поредното заметресение с магнитуд 7 степен разтърси Япония близо до полу-острова, който навремето е спасил давещите се турски моряци.
Над 30 жертви, разрушени къщи, безследно изчезнали, метсната болница е пред срутване, замъкът в Кумамото и други обекти с културно значение са понесли щети..
Кой поема първи вълната на бедствието – местните доброволчески противопожарни отряди, администрацията която служи на народа си и силите за самоотбрана.
Япония е силна защото там и успеха и поражението се делят поравно от общвеството било то фирма, град или село. Йероглифите с които се изписва обознчението за фирма означават общество, ако се прочетат отзад напред.
Нима това не беше принципа на комунистическия идеал?
Време е да си го припомним, изтривайки от него идеологическите препирни и националните предателства и грешки както на БКП, така и на СДС.
Едва тогава България ще стане равноправен член на ЕС и партнъор на Япония.
Едно интервю, което ми хареса.
платени, или просто...прости