Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.07.2018 16:55 - Преплетените полюси на политическия избор
Автор: radonlesnovski Категория: Политика   
Прочетен: 198 Коментари: 0 Гласове:
0



 

2018.07.28

 

ПРЕПЛЕТЕНИТЕ ПОЛЮСИ НА ПОЛИТИЧЕСКИЯ ИЗБОР

 

Наскоро попаднах на едно много точно интервю с председателя на инономичексата комисия към Парламента и ръководител-собственик на издателска група „Демакс“ г-н Петър Кънев. Ето го и линка към интервюто.

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6973591

В него г-н Кънев много точно описва пороците на популистко-центриския модел наложен от ГЕРБ, който си присвои от правото на силния да бъде глашатаи и разпоредител на дясната идея, че бизнеса трябва да бъде в основата на равитието на една икономика и държавата не бива да се намесва много в делата му, за да не му притъпи иницитаивността. Дисекцията на г-н Кънев и имлицитните му критики на модела на управление на ГЕРБ е много точна и аз няма да я повтарям, само ще изброя перафразирайко го малко основните грехове на народняшката партия в която се преформатира ГЕРБ след толкова години на трона на властта –

1)    Непрекъснато се пеят мантри за това колко държавата се грижи за бизнеса и прави добра средата за неговото правене и творене на стоки услуги и ползи за цялото ни общество, но като се направи една справка на законотворчеството в Параламента и се види доколко е намаляла данъчната и административната тежест се вижда, че по-скоро тъпчем на едно място, а по някога даже има танц една стъпка напред и две крагом назад;

2)    Държавата, къде от глупост, невежество и бягане към лесното, към абдикиране от отговорности и прехвърляне на тежестта на носенето им на чужд гръб, къде от тесногърдо, буквалистично следване на постулатите на Маргарет Тачер и войнстващия неолиберализъм в икономическата теория, за който приватизацията е панацея за всички болежки на социалистическия тип икономика, държавата в лицето и на министерства, агенций и в лицето на общините и местната власт – тотално се изгуби в търсенето на своята роля и служенето на общественото благо – прехвърляйки където може функциите на неговото поддържане и възпроизводство на частен гръб, и свивайки се в удобната роля ка контрольор и разпредетлител на обществени ресурси . Примерите за това са хиляди и всеки може да ги посочи от ежедневните си съприкосновения и личен опит в различни социални сфери – като се почне от образованието, здравеопазването, поддържането на водоемите и напоителната система и се свърши със стопанисването на общинските сгради и имоти – навсякъде общо взето държавата  бяга от отговорност, прехвърля я доколкото може върху гърба на гражадните и бизнеса и се изживява в удобната роля на контрольор и арбитър, който никога не признава собствената отговорнсот и вина. Резултатът е че така наречената реформа в сфери като съдебното раздаване, образованието и науката все не свършва и все експериментираме с нещо.

3)    Май много се отплеснах – да цитирам няколко ключови думи от интервюто на г-н Кънев. Има дефицит на доверие (заради корупцията, липсата на спреведливост в съдебната система и лобистки закони, които се гласуват ан-блок; заради бордоваците и безпрецедентното кадруване за картелно-партийно цели в държавните фирми); не можем да се справим с разширяващата се ножица между бедни и богати, с гнетящото се социално недоволство, което е бомба с включен да тиктака часовников механизъм;  следваме със сляпо доверие директивите на Брюксел така както навремето заповедите на Коминтерна без да има единодушие и единодействие как да защитаваме националния си интерес; не можем като държава и народ да намерим адекватен отговор на икономическата миграция, изтичането на мозъци и обезлюдяването и маргинализирането на цели райони – примерно Северозападна България и Странджа.

 

Следва логинчия въпрос дясна и грижеща се за бизнеса и гражданите ли е партия която така и не може да измисли и най-вече да претвори на практика чрез воля и всеотдайност политически мерки и програми, които да разрешат горните въпроси. Не рабира се.

А проблема на остатъците от СДС–то е, че те така и не намериха доблест да се извинят за пораженията и ликвидирането на цели сектори в резлутат на вакханлийската приватизация, когато материалното богатство генерирано през епохата на комунизма се концентрира в обръчите на няколко групировки (да споменем емблематиюната Мултигруп) обсебили най-апетитните хапки от икономиката на България. Поради идеалистическо късогледство и папагалско повтаряне на постулати наложени ни от институции като Международния валутен фонд по времето на правителството на Филип Димитров беше въведено връщането на земята в реални граници – цел да се обезщетят селяните и техните наследници за насилстванета колективизация, с резултат – връщането на българското земеделие в 19 век... Едва след приемането ни в Европейския съюз и наливането на пари по земеделските фондове се започна възстановяване в селското стопанство, но защо никои от двете страни на политическия спектър не намери смелост да се опълчи и да намали вредните ефекти на порочно извършената приватизация и връщане на земята в реални граници – все грехове които се приписват на стеката на СДС?

 

Защото ако се обърнем към генеалогията на БСП, която все още не е декомунизирана както нейните посестрими в Полша и Унгария например – ще видим още по-отвращаващи форми на експлоатиране на политическите идеали за равенство, свобода и права на потиснатите, още по-фрапантни симптоми на паратизиране върху снахгата на гражданското общество и икономиката в България. Както показа в документалния си сборник за прехода Стефан Цанев и както е изобличено от разследващите книги на издателство Сиела за стопанските престъпления и безчинства по времето на комунизма, олигархическия модел който продължава да държи в подчинение България, е заченат и отгледан именно в лабораториите на бившата Държавна Сигурност и е ръководен от влиятелните функционери на БКП, които успяха да се прелеят в различните партийни течения след 1989 година, но основно останаха вързани с политиката на и верни на БСП. Не друг а именно БСП е майката кърмилница на олигархията в България.

И типично за нашия манталитет на провинциален комплексарски синдром който все вини за собствените си грешки и неудачи я световната конспирация я неразположениетоб на някоя и друга велика сила, типично за нашия балкански манталитет, където по-важно от зачитането на принципите на гражданскоте права и свободи е обсебването на властта и разпределението на нейното влияние в камарилите на политическата клиентела, днес полюсите на политическото противопоставяне са така омешани и взаимно припознаващи своите грешки в поза на втръснало на всички отрицание на противника, че никой не е в състояние да отъждестви с какво всъщност се рзаличават БСП от ГЕРБ. Приличат си много в популизма обаче и в не моженето, нежеланието да демонтират модела, менгеметата на олигархическите зависимости.

 

Освен това моралната доблест и политическата честност и отговорност изисква от хора като Петър Кънев, щом като са доловили така точно греховоте на „дясното“ управление на ГЕРБ и всичко което се включва в понятието десница на България, да си дадат сметка, да поискат разкаяние за грешките на БСП и да заставят столетницата да не ги повтаря, препъвайки се в попузлизъм и залитайки на теми като джендърство и демарши срещу лошите капиталисти от тук насетне.

Защото от името на Петър Кънев аз бих искал да задам следните въпроси към функционерите на БСП и нейните привърженици, с крехката надежда да предизвикам катарзис в редиците им – ляво ли е да не признаваш и до днес престъпленията на комунистическата тоталитарна държава, да продължаваш да си подкрепян като партия от бизнесмени, чиито генезис води до просовутия Указ 56 с който се даде право на директорите на държавни фирми да приватизират и източат държавните предприятия, да обвиняваш СДС за умишлени престъпления срещу държавата като обявения от Луканов мораториум върху изплащането на държавния дълг, за да може да се опоскат и приватизират в обръчи от фирми апетитните държавни късове, да пуснеш дяволския дух на хиперинфлацията която завлече влоговете на населелнието и създаде класата на червените новобогаташи кредитни милионери... а за двойното счетоводство,  обсебването на печалбата и подхвърлянето на подчинените им работници (без които бизнесът им просто няма да се случи и да генерира растеж) на трохите от нея – практика и модус вивенди така срещани, че се превърнаха по-скоро в правило от колкото изключение сред повечето от новоизлюпените неокомунистически богаташи – какво да говорим, това в унисон на заветите на Маркс и Енгелс ли е или класическа експлоатация на труда на работниците от хищника капиталист?

Модерна лява теза и мярка ли е да предложиш за ръководител на ДАНС онзи г-н КОЙ, който олицетворява рахатлъка, безсуратието и дерибейтвото на българската олигархия, който е апотеоз – кулминация на всичко което свободния гражданин може и трябва да презира; ляво ли е да не се възмущаваш от фашизиодния гьонсуратлък и перфидно служене на мамона на подобията на КОЙ, да не вдигаш глас на възмущение и да не се опиташ да превърнеш в отиващо си от политическата ни и стопанска сцена изключение ориенталски студеното презрение на КОЙ към свободата и човешките права, на безпардонното му парадиране с властта й греховното сношаване с нея по всички възможни кръгове – от местната власт до държавните поръчки и кадруването в държавните фирми и учреждения. На нашите съвременни олигарси и патронизиращите ги политици, на умението им да се прераждат в най-различни роли и стопански субекти, на слободията с която могат да въздействат върху общественото мнение с фалшиви новини и рупори на опонри точки от подчинената им преса, със свито сърце би завидил и Тръмп – този коронован простак и олицетворение на най-долните и подмолни и ненавиждани от света метастази на американския капитализъм. Тръмп е инкарнация на ненавижданите нефтени барони от зората на първоначалните натрупвания на капитали в дебрите на Голямата Криза, акуширала на избухването на Първата световна война – като модел на поведение той олицетворява светогледа на  банкери като Ротшилд, които за да спасят заемните си експозиции към Англия тласкат Америка да се намеси срещу Германия в разгара на 1та световна война ...  Сбърка Тодор Колев - надминахме ги американците по използване и подчиняване на държавата за лични користни цели. Нашият КОЙ отдавна е надминал Тръмп в това отношение, би могъл да му бъде учител и христоматиен пример.

 

На место заключение ще каже че не само в България но и в демократичния свят към който уже се причисляваме, в разгара на поредната индустриална революция, щурма на новите технологии и изкуствения интелект, където има толкова много начини да се изявиш като индивид, че вече няма безспорни авторитети, в днешния забързан, многолик и пъстър свят, наименуването на една или друга политическа партия с етикета дясна или лява не значи нищо.

Време е и политиците и избирателите в България да се осъзнаят че трябва да вземем най-доброто и от лявата икономическа философска школа, олицетворявана днес от мислители като Щиглиц и Томас Пикети, който критикува капитализма с неговото патологично израждане на финансовта система когато спекулациите на борсата могат да донесат на шепа избрани много повече богатство от интелаткруалния труд и почасовата работа; и от дясната икономическа школа олицетворявана от Хайек и австрийските учени икономисти, които обожествяват силата на индивидуалната собственост, инициатива и интегритета на личния избор.

Време е да вземем и да посеем на нашата благодатна българска земя най-доброто от светованата практика и мисъл, да се осъзнаем и да израснем до мъжеството да признаваме грешките си, защото бъдещите поколения няма да ни простят тази лоша безкрайност на държавата изпаднала в олигархически зависимости и в капана на средните доходи, тъпчеща на едно място като затворник с доживотна присъда..





Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: radonlesnovski
Категория: Поезия
Прочетен: 54649
Постинги: 59
Коментари: 6
Гласове: 48
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031