ИЗГРЕВ НАД ЗАЛИВА НА РАКОВИНИТЕ

Куробе Тайзо се събуди преди звъненето на будилника – към 5 и половина сутринта. Притъпената болка около палеца на левия му крак се беше усилила. Кристалите от пурина и пикочната киселина на подаграта, явно по своему също искаха да приветстват изгрева на слънцето и за това го будеха преждевременно – това беше неговата будистка интерпретация на събитието.

Куробе едва ли беше чувал за гениалното прозрение на съветско комунистическата пропаганда и крайния материализъм /болестно състояние на Човека възгордял се над Божественото, по-отровно за вярата и сърцата на хората, от който и да е физически недъг/, че „религията е опиум за народа“, но притежавайки рефлексите на бизнесмен израснал в Япония редом с вълната на икономическия бум, си даваше ясна сметка че за борба с подаграта, освен религиозен плам му е нужна и помощта на съвременната медицина. За това след като стана от леглото и се раздвижи, ободреното му тяло се опитваше да притъпи болката на подаграта, впрягайки съзнанието му в други странични дейности, като кратка гимнастика и преглед на предстоящите дневни задачи. След тази рутинна дейност, лека като прескачане на стъпала нагоре към вратата на апартамента където те чака любимата изгора, той изпи едно хапче, което лекарят му беше предписал да взима превантивно, в случай на усилена болка, причинена от ревнивата подагра.

Освен насладата от великолепния изгрев, който се разкри пред очите му, докато закусваше приготвената от домашната му прислужница супа от скариди, зеленчуци, лимонова трева, къри подправки, шафран и подсладена с кокосово мляко, Куробе Тайзо имаше още един повод(освен портокаловия трепет на спомена от залеза който щеше да го благославя през целия ден) да благодари на орисницата на подаграта, че го беше вдигнала толкова рано – можеше спокойно да обмисли (повечето време и подобаваща щипка размисъл за всички последствия, е баща на мъдрите решения) как да придвижи до успешен завършек Проекта Хикс на компанията където работеше (една от първите японски фирми в хранителния бранш, установили съвместно дружество с местен конгломерат в страната на раковините). Съществото на Проекта беше фирмата майка от Япония да участва в търг, организиран под патронажа на местния кралски двор, за закупуване на преференциални цени на кафе, което да се използва за производството на капучино, кафе-лате и други напитки в Япония.

Куробе посъбра пръснатите си мисли и след като приключи със закуската се запъти към гаража, където вече го чакаше шофьора на служебната кола. Понеже стана дума за коли, Куробе винаги изпитваше подсъзнателно страхопочитание към това средство за придвижване, превърнало се в един от 3те бича сеещи смърт в тази богата страна на тропиците, станала вече втората му родина. Още първата година, когато беше спешно командирован от централата в Япония да развива търговия и евентуални инвестиции в тази определена за стратегическа дестинация страна, той беше поразен от статистиката попаднала му под ръка. Сред първите 3 причини за смъртност тук в кралството на ръковините, попадаха пътно транспортните произшествия. Не се съмняваше в достоверността на тази статистика, защото поне веднъж на 3 месеца, докато пътуваше от луксозния квартал, където живееше до покрайнините, в които бе разположен завода за млечни продукти (за приноса му в осъществяването на това успешно както щеше да покаже бъдещето начинание, той беше повишен по-бързо от обикновеното в ранг на мениджър), поне веднъж на месец се случваше да се размине с горяща или обезобразена от катастрофа кола. Кои бяха другите 2 причини за сравнително по-високата от Япония смъртност в страната на ръковините ли – захарна болест и спин.

Куробе беше ренесансово скроен сарариман (sallary man – служител във фирма на заплата, както се произнася по японски), кален като дете в недоимъка, след разгрома на Япония във Втората световна война. Често когато се опитваше да прозре и да си представи бъдещето, се заричаше, че ако остане със здраво тяло и бистър ум след като се пенсионира, едно от най-приятните му и достолепни занимания ще се състои в това да разказва на внуците си как докато е бил в началното училище, с малкото спастрени от майка му пари е купувал ориз и други стоки от първа необходимост на черния пазар. Да предаде по този начин колективния спомен за миналото на бъдещите поколения, той чувстваше като свое задължение - да не се възгордяват и да имат едно наум, че историята освен нагоре по линията на прогреса, може да се повтори като лош фарс или още по зле да завърти колелото на хода си назад.

В разгара на ерата на бесния икономически растеж, с който Япония удиви света след Корейската война и Олимпиада в Токио, той прекара първите десетина години от постъпването в компанията, като всеки сарариман трупайки безценен опит, актив от повече грешки и по-малко успехи, които по сетне в зависимост от силата на характера му, броя и дълбочината на способностите му заедно с упоритостта да се усъвършенства, ще предопределят треакторията на кариерата му. Ренесансовостта на Куробе се състоеше в това, че той притежаваше неоспоримия талант да претвори в успешен завършек и жилаво продължение носещо доходност, всяка една от заповедите (дори най-екзотичните) и налудничавите (на пръв поглед) планове на компанията. С несломима воля, ораторски плам и дипломатически вроден инстинкт да убеждава другите в правотата на корпоративната воля на компанията, която (кой знае защо) се оказваше в унисон с нуждите на обществото и търсенията на пазара, Куробе успяваше да постигне това, което посредствеността априори не е способна да направи – не само да сплоти мненията и позицията на различните отдели в компанията (толкова голяма и разпростряна в Япония, че както гласи клишето представляваше държава в държавата), но и да ги наложи навън, да ги прокара през гъсталака на противоречивите интереси, интриги и стълкновения, да убеди всички клиенти и стейкхолдъри на компанията, с които съдбата беше благоволила той да контактува, че това което иска неговата фирма е също в техен интерес и разбира се за благото на обществото . Ако си мислите че това е толкова лесно колкото го описвам, лъжете се – в микро икономически план то представлява еквивалент на следната идилия – Да България, ГЕРБ, БСП, ДПС и всички останали партии в и извън парламента се споразумяват за приоритетите на България и си партнират за тяхното осъществяване в дух на взаимно уважение, признателност, взаимодействие, толерантност и непримиримост към корупционни схеми; хайде де! Ако някой ме попита каква е формулата на икономическия успех в Япония и защо България все не може да достигне развитите държави, ще отговоря накратко – в Япония умопомръчително голямо, преобладаващо мнозинство от хората и организациите се ръководят според принципа „Работим, но не крадем! Печелим, но не паратизираме върху другите!“   .

Още преди да достигне Христовата възраст, едва що превалил 30-те години, в компанията вече се носеха легенди за неговите успехи, простиращи се в най-различни области, в най-разностранни профили и професионални уклони – независимо дали става въпрос за маркетингово проучване, ръководен пост в производството, внедряване на нов продукт или търговско представителство в чужбина. Така че не случайно го бяха избрали на тази все още млада възраст, да представлява компанията майка в съвместното дружество с конгломерата от страната на ръковините. Сред забележителните трофеи на неговите постижения, за чието осъществяване той беше движещия мотор в екипа от съучастници, се причисляваха такива проекти, като:

1)    създаването на ягодови плантации в пограничните планински райони на страната на ръковините, където населението (сбор от местни племена и остатъци от китайски паравоенни образувания, загубили битката с комунистите за бъдещето на Поднебесната империя) бе впримчено в капана на бедността и основните селскостопански култури с които търгуваше бяха чай и канабис;

2)    започването на бизнес с разфасовани пилета, които се внасяха в Япония, да задоволят нарастващото потребление на якитори (пилешки шишчета със соев сос) и кара-аге (панирани по китайски пилешки хапки, овкуснени според класическата рецепта в соев сос, настърган джинджифил малко оризов оцет, след което се овалят в брашно от кестени и се запържват при висока температура);  

3)    търговията със замразени скариди;

4)    и не на последно място – изграждането и управлението на съвременен завод за млечни продукти, чрез съвместно дружество с конгломерата в страната на ръковините.

Това беше първата по рода си задгранична инвестиция на фирмата майка, и на плещите му беше легнала плащеницата на бремето да я изтиска докато от нея протече захранващия сок на успеха, защото иначе трудно щеше да се намери карт-бланш и вътрешно-фирмен консенсус за следващи инвестиции и мащабни задгранични проекти.

Куробе се качи в колата, след като шофьорът му отвори с усмивка вратата и двамата се разприказваха за времето, реколтата от тропически плодове тази година, здравето на краля и клюките около неговия двор, кой ще бъде следващия министър на земеделието, след поредните смени в кабинета, какво прави жена му (тя беше останала в Япония да отглежда и надзирава 2-те му дъщери /2 и 5 клас/ и 3 годишния му все още невръстен син), и всякакви други теми, на които стари познайници имат общ език. А говоримото овладяване на местния език, беше една от поредните бариери които Куробе прескочи в развитието до сега – без да пострадат служебните задължения, му отне около година и половина упоритост и постоянство да посещава частни уроци, които плащаше от заплатата си, докато стана способен да разбира местните хора и те да споделят неговите мисли – беше пленен от местната култура и знаеше че най-прекия път, ключът към сърцата на местните хора (без чиято помощ начинанието му и инвестицията на компанията майка са обречени на неуспех) минава през овладяване на тайните и магията на местния език, с цялата сурия от изконните му думи, понятия и алегории.

Първата му работа след като пристигна този ден в офиса на съвместното дружество, се състоеше в провеждане на гимнастика за ума и управленските рефлекси, наречена оперативка. Провеждаше се редовно всяка седмица понеделник сутринта и включваше ключовите ръководители на съвместното дружество – Куробе, неговият колега японец, директор на завода, който отговаряше за производството и безопасността и мениджъри, посочени от конгломерата партньор за ръководители на съответните ключови отдели – търговия и пласмент, финанси и счетоводство, реклама и маркетинг, връзки с обществеността и когато се наложи – ръководителя на отдел човешки ресурси.

Оперативката започна в насрочения час 9.30 сутринта и завърши експедитивно до към 11.00 часа предиобед Проточи се 20тина минути повече от обикновено, защото се обсъждаше проблема как да се отстрани авариен теч на пара в инсталацията за пастьоризирне на млякото в период от 2-3 секунди при температура около 120 градуса. Течът беше възникнал внезапно по време на втората съботна смяна, един от работниците, който се беше опитал да го неутрализира бе получил изгаряния на лявата ръка, и на оперативката се обсъждаха причините, как да бъде отстранен, мерките за предотвратяване на подобни инциденти за в бъдеще както и състоянието на работника след злополуката.

След оперативката Куробе се насочи към бюрото си, за да прегледа текущата кореспонденция – още не беше започнала вакханлията и ерата на интернет, та цялата комуникация по текущи теми и възлови въпроси се извършваше с посредничеството на хартията чрез писма, телекси, та канцеларската бумащина беше в апогея си. Преглеждайки всички катадневни кратки отчети, писма и папки, той отбеляза с шрифт на английски своите забележки, коментари и съвети, там където беше необходимо за справка на подчинените му, или пък просто за насока към по-добър анализ и разпредели отделно най-належащите, които изискваха незабавна реакция или бърз отговор – да бъдат придвижени до съответните получатели и отговорни за действие лица.

Запази само един внушителен плик, на който пишеше с едри златни букви „От Канцеларията на Негово Кралско Величество“. Предусещаше интуитивно, че съдържанието му е тревожно важно, та се чудеше дали да го отваря сега или на спокойствие довечера след като се прибере в къщи (нямаше служебни вечери), когато ще може да се съсредоточи в почти медитативна самота над него, без да бъде улисан и погълнат в гъмжилото от разговори, телефони и съвещания в офиса. В съзнанието му веднага обаче светна предупредителната лампичка, че ако има лоши новини, най-добре ще е да прочете съдържанието на плика сега и веднага да се консултира с фирмата майка за това какво да се предприеме, ако сложността на проблема надхвърля неговите правомощия и компетенции.

Куробе посегна нервно към плика, отвори го с резеца в бюрото му и черните му очи почнаха да бягат със скоростта на териер преследващ плячка по редовете на писмото. След като го прочете, той седна за миг на стола, обори глава на дясната си ръка и се замисли. Предчувствието му се оказа истинско подобно на стрела трептяща забита право в целта – отговорът от кралската канцелария гласеше преведен съвсем лаконично следното „Уважаеми г-н Куробе, благодаря за проявения интерес към закупуване на кафе на преференциални цени от държавният фонд за запаси и пазарни намеси с цел контрол на търсенето и предлагането на стратегически важни селскостопански стоки. Искаме обаче да Ви уведомим предварително, че задължително условие да участвате в търга е да приведете сумата от 10,000,000$ в … следваха данните на сметка в известна на всеки международна банка“. Куробе се усмихна – не от радост, а от сподавено нервно усилие да успокои обзелия го гняв от една страна и чувството на безсилие, че не може да промени правилата на играта. После потърка с ръка конвулсивно челото си и пренареди в ума си всички възможни варианти за действие, след което отривисто грабна слушалката на телефона и набра номера на отдела по стратегически корпоративно планиране към щаб квартирата на фирмата майка в Япония (и този ден май щеше да се наложи да пропусне обеда, та благодари на домашната прислужница за питателната и вкусна сутрешна супа).

-       Старши изпълнителен директор, г-н Наоки, извинявам се че Ви притеснявам по това време, но имам спешен въпрос, който искам да обсъдим.

-       А Куробе-сан, радвам се да чуя бодрия ти глас! Какво има?

-       Ситуацията е малко напечена, около проекта с внос на кафе от тук за Япония. Преди малко получих официално писмо от Кралската канцелария, в което … няма да ви го изчитам цялото, но накратко, казано в прав текст – искат подкуп, или както го пише „предварителен трансфер, гаранция за участие в търга“ от 10 милиона американски гущера.

-       А стига бе! Ти се шегуваш. Та това пресметнато грубо е колкото годишната ни печалба на чисто. Има ли срок до кога трябва да бъдат преведени парите?

-       Да пише. До 1 седмица преди началото на търга.

-       Това кога точно се пада?

-       На 24 май.

-       24 май? Та това е точно след 12 дена. И да искам да платя тази сума, как ще вземем толкова бързо решение и одобрение до тогава за трансферирането й?! Мисия невъзможна.

-       Искат да им отговоря до края на работния ден в четвъртъка тази седмица. Цялата тръжна документация е вече подадена, съдържанието на нашата оферта сигурно вече е получено в депозитара, който приема и ще оценява предложенията на всички участници. В предварителните условия обаче това не беше споменато. Бесен съм че всички усилия за подготовката да участваме в търга ще отидат нахалост. С какви очи ще погледна колегите от Инстиута и Отдела по лансиране на нови продукти – та нали разчитаха на това че ще им доставим евтино кафе от тук, за да стартира по план новата серия от продукти Фрапечино догодина.

-       Разбирам те много добре. Всеки на твое място ще реагира по същия начин… Но контролирай чувствата си и запази самообладание! Знаеш че такава чувствителна информация не бива да излиза навън и да се мултиплицира в публичното пространство. Има опасност да пострадаш и ти и бизнеса ни там. Но наистина жалко, както и да го погледнеш, тази сума няма как да я платим от джоба си; най-малкото защото я поставят като предварително условие за участие в търга, без да знаем още неговите резултати. Наситина жалко за цялата подготовка и всички положени до сега усилия. Но не унивай, ти си обръгнал на всичко вече, компанията разчита на теб – все ще намерим начин да възстановим отишлите на халост средства и труд. Тъй като обаче окончателното решение какво да го правим не можем да вземем самостоятелно само ние двамата с теб, въпреки че знаем предварително отговора, те моля да ми изпратиш по възможност до утре следобяд отчет на ситуацията. Трябва да докладваме на Президента и отговорните за проекта хора от Борда на директорите, така че да ти съобщя за волята на всевишния до срока за уведомление пред Кралската канцелария  

-       Разбрано

 След като в четвъртък изпрати официалния отказ на компанията за участие в търга, Куробе едва дочака края на работната седмица, за да отдели съботата и неделята на любимото си занимание – кръстосване из местните джунгли, и фотографиране на растенията и животните, които са подобни, но не същите като флората и фауната в Япония. Докато се спускаше по утъпканата пътека, той си спомни как преди 2 години в подобен майски ден бе зърнал силуета на леопард в края на пътеката – грациозното животно потъваше плахо и безшумно в здрача, усетило човешки поглед върху гърба си… В съзнанието му изплува прочетеното в една от специализираните научно-популярни книги, посветени на поведението и характера на дивите животни в джунглите. Авторът описваше леопарда като „добър ловец, който обаче винаги се озърта да не бъде сподирен от сянката на тигъра и разкъсан на парчета от царя на джунглата“. Не е лесно да живееш като вечния Номер 2.