2019.08

ГРЕХОПАДЕНИЕТО НА БОДИСАТВА

( Демонизиране на битието )

Уплахата не идва сама,

тя разстила своя водосвет

в линията на пресъздаваните

зависимости.

Неподчинението се наказва,

но не носи възмездие,

когато е отстоявано

в лоното на Доброто.

Изкусителността е нашата представа

за удоволетвореното желание,

което присъства в прага

на грешката.

Каквото получаваме,

със сигурност ни се отнема

от причастието на самсара

и ще го въздаваме,

ще го даряваме на ближния си,

ще спасяваме врага си,

в следващата кривулица

на съдбата си.

Колкото по-силен е

стремежът да постигнеш успех,

толкова по-неизбежно се отдалечава

в безкрая целта на превъзмогването,

толкова по-труден е пътя на

самоутвърждението

и непонятни за разбиране

потъват притчите на Шякамуни.

Поражението пристига в мига,

когато не си го очаквал

и трае цяла вечност,

докато се съвземеш от погнусата,

че още си обитаван от

непостоянството на страстите,

от кипежа на отмъщението,

от негодуванието спрямо злодеянието,

от жаждата за признание.

Съзерцанието в центъра на вселената,

съединява причините и следствията

на разбягващи се светове

и отмира в сблъсъка на противоречията,

в усмивката на бъдещето.

Изпълни обета си

и ще откриеш съединението

на общото човешко начало,

дори в непримиримостта

на религиозния спор,

даже в огъня на войната

и идеологическото противопоставяне.

Няма вериги, които да озаптят

свързващата точка на моста,

не съществуват ограничения,

които да разделят

хората едни от други,

няма и награда само за победителя,

нито пък наказание

само за престъпника.

Ние сме във времето,

в амвона на божия промисъл