2019.01.27

 

А СЕГА НАКЪДЕ?

(размисли за онези които лелеят трета световна война

и възкресението на ислямска държава)

 

 

Затворена треактория.

 

Сред джунглите на Борнео

и Калимантан стои призрачно

като мавзолея на Ленин

землянката приютила

неотстъпчивия войник,

верен на мегаломанското

месианство, обсебило

духът и тялото на Япония

по време на братоубийствения

пожар на Втората световна война.

 

Нейната пирова победа,

все още се чества тържествено

всяка година под петолъчките

на Московската цитадела.

 

А кой да отбележи

с молебен и вдъхновяващо слово

паметта на Александър Невски,

загинал от изтощение

в степите на Азия по време

на дипломатическа мисия

да преговаря с монголските пълчища?

 

Кой ще запали свещ

в катедралата на Света София

за паметта на Марта –

последната кметица на Новгород,

отстояваща неговата независимост

и самоуправление като част

от свободните градове на

Хайзенския съюз в Балтика?

Прицнипът на вишегласието

сред градските общности в Русия

е изкоренен от милитарзима на

Московското царство.

Новгород е обсаден,

поруган и асимилиран

от всепоглъщащото самодържавие

на Московския деспотизъм,

родил произволията на Иван Грозни,

способен да убие собствения си син

в пристъп на ярост...

От тогава властва за дълго

на територията на Москва

ретроградната идея,

че владенията на батюшка цар

са неподвластни на Правдата и Закона.

Това е проклятието на московския царизъм –

разюзданото своеволие на валстващата клика,

да няма граници, а крепостните селяни

да не виждат небето по-далеч

от собственото си мизерстващо село.

 

На кръстопът сме изправени отново.

Търговкси войни за надмощие,

сякаш сме забравили златния принцип

на ойкумена – стига ми това което имам;

жълти жилетки във Франция

и техните атавистични руски

марионетки палят банки,

оскверняват паметници,

вдигат аутодафе,

за да излаят дивашкия си изблик,

да наложат отново апокалиптичната идея,

и мракобесието на анархизма,

че всички сме равни в

пропастта на регреса.

 

По време на празника на Helloween

в Токио пък тълпи от млади

безделници обръщат пикапи

и оскверняват целомъдрието

на момичета с пипалата на похотта си,

без да имат самообладание и контрол

върху инстинктите си.

Вещерите на омразата, ненавистта

и шовинизма отново играят хоро

върху костите на невинно избитите,

призовават наследниците на загиналите

към отмъщение, кладат кобни

магии и проклятия за нови палежи,

грабежи, своеволия и пренареждане на

граници в чест на Морана,

славославят смъртта и се

опиват от мириса на леещата се кръв,

заличават границите между

Добро и Зло в разгула на мрака,

в служба на демоничното начало,

подиграват се на Боговете и

се присмиват на Демиурга..

 

Кой ще ги спре?

Кой ще озапти побърканата им корист?

Кой ще обърне холокоста на саморазрушението

в праволинието на будистка свастика?

Кой ще просветли очите на слепите

за примера на Аватара и

ще превъзпита бедността в

дисциплината на напредъка?

 

Нима полицията, следствието,

прокуратурата и писаните закони,

трябва да полагат устоите на морала

за всеки един от нас

и да осмиряват екзалтацията на тълпите

да не прерасне в ексцесия,

гилотинично зрелище

и древнославянски обред на разгула?

 

Не конституцията на България

е виновна за дефектите на

парламентарната ни система,

а алчността, злобата и арогантността на

индивидуалния егоизъм

и неспособността на социалните групи

и гилдии да намират залтното

правило на пресичане на интересите,

да сплетат отделните си щения,

в името на общественото благосъстояние.

За справка – вижте рейтинга на Параламента,

където стоят избранниците на всички нас.

 

И никаква Президентска Република

няма да ни спаси от протуберансите

на зверското политическо разделение

по доходи, не ще запълни липсата

на ценностна система и интегритет,

да служим на Цялото, да се грижим

за другите, а не да следваме само

ламтежа на собствените си желания.

 

Та не виждаме ли какво става

в президентската империя на шовинистта Тръмп?

 

Дали ще загасим кладите на разделението

с огъня на водата, пречиствайки

с нейния браунов газ астралните

натрупвания на мерзост, нечистоплътие,

духовна немощ и нечистотия,

зависи само от нашата честност,

воля, упоритост и смирение да бъдем себе си,

без да прекрачваме границата на другия,

разрушавайки темелите на неговата същност

и самоопределение.