2019.07.14

УГАСВАЩА КОМЕТА

(Да се завърнеш в бащината къща,

където вечерта смирено гасне)

Път извървян с ритъма на благородството.

Реге, блус и много обич.

Народни песни от всемира.

Мелодията на Иоан Кукузел.

Арията на Дон Карлос

и Картини от една изложба на Мусоргски.

Животът на майката,

отгледала моята съпруга

може най-точно да се сравни

с вековечността на музиката

и сложните траверси,

полифоничността на операта

или пък виталността на

колективния спомен

в народната музика.

Тя даде всичко от себе си

за щастието на трите си деца,

раздаваше се винаги

повече за другите

отколкото да се грижи

само за себе си.

Тя превърна в изкуство и

начин на живот

занаята на фризьорството,

и всичко свързано с него -

магията на брачните церемонии,

ритуала на обличане в кимоно,

по празнични поводи.

Нейният салон беше

работилница на щастието.

Колко абитуриенти

посрещаха началото на зрелостта си

с избрани от нейната колекция кимона,

колко съпружески двойки

полагаха своята клетва на любов,

нагиздени в аранжирани от нея

сватбени костюми,

колко бяха прическите,

с които ощастливи

посетителите на кокетния

фризьорски салон,

създаден от нулата,

с постоянство и упоритост.

Да се раздаваш за всички,

да спечелиш имане

в поредица от добродетели,

но да не държиш

бакалско дребнава

сметка на парите

и пожертвуванията отдадени

на близки и приятели...

Това беше и си остава

мотото на живота й,

изпълнен с достойнство

и самоувереност,

с достолепието

на преуспяла жена.

Моят син израсна

с твоите играчки и подаръци.

Благодаря ти за

всеотдайните грижи,

и за отдиха, който

винаги ни очакваше

под стряхата

на твоя майчин дом.

Бъди благословена бабо!

Молим се за твоето

възстановяване

от болничия одър,

наближаващата Нова година,

на върха на рождения ти ден,

да прекараме пак заедно,

в съградения от теб дом.