2019.07.10

ИМПЛОЗИЯТА НА ДОНАЛД

 Наскоро Доналд Тръмп отправи поредния залп към „недемократичен“ Иран (държавата част от оста на злото, както я дамгосваше Буш младши), че „трябва да внимава“ и то много. В какво трябва да внимава Иран, каква е концепцията на Америка в отношенията с този важен в Близкия Изток играч, и какво очаква величавия Тръм от Иран, къде е линията на взаимодействието, на сглобката отвъд която двете страни ще се споразумеят, това Доналд „благоразумно“ не успя да уточни (оставям на читателя да прецени дали той изобщо е мислил по тези въпроси). Не успя е евфемизъм. Просто когнитивните възможности на президента са на такова ниво, че в неговия черно-бял свят, където всички се делят на лоши индианци (разбирай тези, които не се подчиняват на волята американска), и на добри шерифи, сподвижници на виджилианския комитет (разбирай тези които са в един отбор с Доналд в лоното на популизма, необузданите клакьори, четкащи неговото и своето его), има място само за приятели и врагове на Америка, която трябвало да стане велика отново (интересно самопризнание че сега не е и липса на самокритичност за това какви са причините за нейното разслабване и упадък, щом вече е престанала да бъде велика).

 Международната сцена за президента е просто екшън, в който или ще победиш, ще надмогнеш над другия или ще те изработят, ще те използват, ще те прецакат. Такъв светоглед не е много далеч от подхода на мутрите, които подобно на триглоиди по башибозушки тертип безпардонно доминираха на българската сцена, опасвайки с пипалата си почти всички отрасли на стопанската дейност, по време на разюздания преход от тоталитаризъм и комунистически регулирана икономика към демокрация и плурализъм и пазарно ориентирана икономика. Разглеждането на света от такава призма, смаляването на неговите противоречия в оста на двубалната полскост – „мои срещу чужди“, където няма други  градации освен от врагове и приятели, е най-близкия път до кризата, до братоубийственото самоунищожение. Най-лошото на това примитивно затваряне в себе си, на този унитерален популизъм е, че цялата палитра на сложния и многообразен свят се отрича и разбива на пихтия, където властватат само инстинктите на нагона за доминация и всичко се опира до законите на джунглата. Външната политика на Тръмп е игра на покер и търговско наддаване, шмекерско надлъгване, където цялата тъкан на взаимни гаранции, взаимнообвързаност в международните отношения и крепящите ги международни организации, плюс системата от договори, се пренебрегват и изхвърлят в кошчето за боклук, просто защото не обслужват интересите на Америка, стремяща се да бъде велика отново, прекалено сложни са за да бъдат контролирани само от залязващата супер сила, чиито кормчия е Доналд.

Първият въпрос, който безпристрастния международен наблюдател трябва да си зададе гледайки двубоят между Америка на Доналд и Иран ( в схватката с Иран и особено в безмилостната търговска война с Китай неистово прозира страхът на тръмпова Америка че губи величието си, бягат и лостовете безконтролно и едностранно да налага волята си на международната сцена), би трябвало да бъде следния – „ А каква е причината ваше имперско величие, хер генералисимус Доналд, вие и вашата империя да се откаже едностранно от споразумението с Иран, чиято цел е озаптяване амбицията на Иран да стане ядрена сила в размирния район на Близкия Изток, в замяна на постепенно отменяне на търговските санкции, които са наморндик за икономическото развитие на страната и водят до обедняване на иранския народ?“

  Смислен и обоснован отговор на този въпрос Доналд едва ли би могъл да даде, защото всеки опит да разкрие съкровените си помисли, би предизвикал смях и бурно неудобрение в залата на международната публика. Поне от моя скромен поглед върху случилото се, стратегията на генералисимус Тръмп се свежда до това – „дай да натирим носа на аятойласите, да ги вкараме в ъгъла където им е мястото; пък после като се върнат с подвита опашка на масата на преговорите, ще изтръгнем още повече отстъпки от тях, да признаят имперското величие на Америка – хем ще бъде удоволетворен Израел и неговото лоби у нас...“ Да ама не. Светът не е толкова прост, колкото изглежда в болните амбиции на Доналд, а сложния концерт на международните отношения, не бива да се свежда опростенчески до махленска свада между гамени, които искат да изтръгнат играчката от ръцете на другия съученик, просто защото не им е симпатичен.

 От сегашната „политика“ (по-точно казано от липсата на смислен политически курс и диалогичност) на Доналд Тръмп към Иран, печелят краткосрочно неговите противници в района и най-вече Израел, но дългосрочно губят всички останали страни по ядреното споразумение с персийската държава. И не случайно те се обединяват в настик за спасяването му и концентрират усилията си за отбягване, смекчаване на едностранно възобновените от Америка санкции срещу Иран. Това е пътя към създаването на консенсус в сложната интрига на международните отношения, към постигането на компромиси, начинът за сключването на сделки, които допринасят за благоденствието на всички.

 Колко време ще е нужно на Доналд и излъганите му избиратели да разберат всико това, да проумеят и осъзнаят че есенцията на демокрацията не е дрънкане на оръжие и подчиняване на опонента за сметка на неговото достойнство, гонене на някакви градомански амбиции да бъдеш велик (та не би на останалите да е отречено това право и да не би всяка уважаваща себе си нация не се чувства такава?), а сложно изкуство на постигане на компромиси, взаимно уважение и взаимна изгода?

 Показателно беше изказването на проницателен американски анализатор, който вчера по японския телевизионен ефир в бизнес предаване коментираше ефекта от търгосвките войни на Доналд. Американският анализатор посочи факта, че въпреки спадането на търговския дефицит между САЩ и Китай, той се е увеличил в почти същата степен между САЩ и други страни. Цитирам неговото изказване, което слага пръст в раната – „в търгосвките спорове за генезиса на дефицитите и как да бъдат ограничени, не може да хвърляш цялата вина върху отсрещната страна и да не признаваш своите грешки; САЩ трябва да осъзнаят, че за да решат структурно и кардинално проблема с търговския дефицит, едностранните обвинения срещу търговските партньори не помагат, и САЩ трябва да оправят собствения си двор, повишавайки конкурентноспособността на икономиката си и ефикасността в сфери като образованието, инфраструктурата, иновациите и създаването на нови уникални стоки и услуги.“

  Към казаното от американския анализатор за „ефекта“ от търговските войни, просто няма какво повече да се добави. Надявам се на благоразумието на американския народ и резултата от предстоящите избори да не бъде толкова трагикомичен.

 Доналд е достатъчен като анимационен герой. Желанието му да се изживява като президент на САЩ носи повече негативи отколкото ползи на когото и да е. Надявам се болшинството от американските избиратели колкото се по-може по-бързо да признаят и разберат това. За да не се налага посланикът на уж съюзническа Азия да дава категорична епикриза за президенстването на Доналд – „царят е гол, управлението му е на автопилот и в правителството цари истински хаос.“